Четох статия, в която около 40
годишна жена разказваше колко е хубаво да живееш без обвързване, а понеже
природата го изисква –да си имаш  fuck buddy.Този човек не е някой, с когото излизаш, живееш,
абе изобщо да делиш радости и мъки.Това е приятел само за секс-виждате се на
какъвто период ви е удобно, правите секс, при това качествен секс, а не нещо,
което да изтърпяваш по ред причини и се разделяте.И всеки си отива в къщата.И
не си пишете страстни SMS-чата, нито си призвънявате
просто така по телефона, за да си пожелаете хубав ден.Всеки си заживява своя
живот, в който ти като жена можеш да си говориш часове с приятелки по телефона,
да ходиш на шопинг, без да се чудиш каква точно ще бъде реакцията по отношение
на поредния чифт обувки, можеш да ядеш сандвич пред телевизора без да си гузна,
че в къщи няма първо, второ, трето... Можеш да си гледаш романтични комедии или
готварски предавания, или които си искаш новини, когато си искаш.Няма да
изпадаш във война за дистанционното заради поредния мач, или да носиш бири в
другата стая на другия телевизор...Не се налага да пиеш приспивателно или да
пренасяш завивките си в другата стая, заради хъркането му.Не му переш чорапите,
не го слушаш как е в тоалетната, не изслушваш поредното
„колкомуетъпначалникаикаквипроблемисамунаплещитеапъктисеопитвашдамиобяснявашзатвоитепроблемчета...”Можеш
да си лягаш и да ставаш според собствените си нужди, да се гримираш срещу
огледалото и да пиеш кафето си на крак, без да се щуросваш да правиш
закуски.Никой в такава връзка няма право да те пита къде и с кого ходиш, когато
не сте заедно.Не питаш и ти.Не градите планове, като принцип не ходите заедно
на почивки.Срещате се за няколко часа или за някой уикенд, даваш най-доброто от
себе си и получаваш най-доброто от него.И като казвам най-доброто , имам
предвид не само във физически аспект, но и като духовно отношение.Под чертата
да е ясно-събираме се, за да ни е хубаво, а не да се товарим един-друг с
проблемите си; то проблеми всеки има.Така в тази своеобразна връзка има повече
позитивизъм, а негативизма като прaвило е
недопустим.

Какъв е тоя мъж ли?О, на първо
място не е женен.Не ставам за любовница.Не искам да се женя за никого повече,
но нямам и желание да се крия и да поставям себе си, него и евентуалната му
женица във възможна неприятна и недостойна ситуация.За всеки един от нас.Така
че-свободен.Най-добрият  fuck buddy е някой разведен, пострадал от
семейни войни и той от своя страна да не иска обвързване, финансово да е добре,
интелигентен, за да му е интересно и сам и да има какво да прави, когато не сме
заедно, да има уважение към мен и да е по възможност от друг град.За да не ни
идват еретични идеи, ако пък вземе да ни стане много хубаво заедно...

Когато прочетох статията осъзнах,
че й такава искам да стана като порастна, т.е. като се разведа.

Казвала ли съм ви, че Господ ме
обича и че ми дава почти винаги това, което поискам?Е, сега съм така.Живея
свободно като гълъб, имам човек, с когото се срещаме и ни е хубаво, но не
живеем заедно.И знаете ли какво?Елате по-близо, за да ви го прошепна, че малко
ме е срам.Понякога ми се иска да сме по-обвързани.После ми минава, защото съм
достатъчно разумна да знам, че така е най-добре и за мен и за него.И че като
започнат битовизмите с един човек, нивото на позитивизма рязко спада.

Така че да съм жива, здрава и
разумна, да ми е пълен живота с хубаво и да е спокоен /аз моите буйни години ги
минах/.А на когото поиска, му желая от все сърце един fuck buddy...Не е лошо...